Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми трепна. Мъжът, който държеше леля ми и беше опасно близо до нея, се свлече безмълвен в краката й, а тя изпищя. Светлината от фенера му заглъхна в горската шума.
Очите ми бяха широко отворени в ужас, когато осъзнах, че току-що бях стрелял директно по две живи същества. Изведнъж пистолетът ми се стори страшно тежък в ръката ми.
-Лельо! – извиках, когато тя хукна да бяга и тя се спря и обърна рязко.
-Боже мой! – възкликна тя, разпознавайки гласа ми и се втурна към мен, а аз тръгнах към нея като на сън. Пистолетът тежеше в ръката ми, не знаех къде е лаптопа, а сърцето ми заглушаваше всички мои мисли. Минах покрай единия мъж, който бях прострелял и без да искам, спуснах очи към него. Дори на неясна ...