Глава 4
Дарина. Нейните прекрасни сини очи не можеха да напуснат спомените ми, докато за трети път днес се намирах на крачка от смъртта. Виктория изглеждаше безмилостна, готова да натисне спусъка, без частица от нея да трепне. Наведох очи, отказвайки се от битката с погледа ѝ този път.
Тя свали оръжието си и отново го закачи на колана си, при което аз се осмелих да я погледна.
-Аз не обичам да повтарям, Станимире – каза ми тя спокойно – не ми лази по нервите. Никой не е незаменим на този свят.
Думите й ме нараниха дълбоко. И най-малкото не бяха истина. Дарина бе незаменима и с нейната смърт животът ми никога нямаше да бъде същият. Моята Дари, жената, която не бях виждал от шест години, сега изведнъж нямаше да я видя никога… а бях приемал съществуването й за даденост.
-Грешиш – казах на Виктория, измъчван силно от болката на загубата – и съм сигурен, че не е възможно да вярваш в това.
Тя присви леко очи.
-Вярвам го – каза тя – ние сме като мравките, Станимире. Като мравки, не забравяй. ...