Глава 6
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколко часа.
Теодор натисна миниатюрно устройство в ухото си.
-Вики, имаме малък проблем – каза той, докато аз се мъчех да не изпадам в паника – нашето богаташче смята, че ще нападат Бояна.
-Не смятам, убеден съм! – прекъснах го рязко – знам!
-Да, казва, че е убеден – предаде Теодор – връщаме се натам. Иска да измъкнем семейството му.
Виктория явно каза нещо, при което Теодор се намръщи.
-Не съм съгласен, Вики – сурово каза той. Тя продължи да говори нещо, а сърцето ми направо се преобърна в ужас. Измъкнах Нокията от джоба на дънките си и набрах домашния ни телефон. Не помнех номерата на мобилните телефони на никой от семейството ми. Никога не ми се беше налагало да нямам телефон.
-Не, Вики – каз ...