Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга! – изкрещях злобно.
Вратата ми мигновено се отвори и вътре влезе поредният малоумник от прислугата. Той вдигна тефтера от земята.
-Какво е това, господарю?
-Теб ПИТАМ! – изкрещях му гневно. – на кого е това чудо?! Кой го е написал?
-Не знам, господарю.
Измъкнах един нож за хвърляне изпод възглавницата ми и го метнах по слугата, който нямаше дори време да се отдръпне. Ножът се вряза между очите му, а гърбът на мъжа се блъсна във вратата зад него. Тялото се свлече. Струйка кръв се стече между широко отворените му очи, застинали така за винаги.
Онази кола в двора на Петров бе пълна с всякакви оръжия, техника, която не работеше и този тефтер, където бяха описани подробно всичките ми престъплени ...