Годината е 1882, денят – 28 декември, градът – Вайле, а държавата – Дания. На тази дата в това неголямо населено място се ражда Eйнар Могенс Вегенер – талантлив датски художник. Той рисува забележително красиви пейзажи, които му помагат да се прочуе сред ценителите на художественото изкуство в своята страна. По-късно господин Вегенер придобива и международна популярност. Само че този път причината да стане световно известен не е свързана с умението му да изобразява природни картини върху платно, а с факта, че е сред първите мъже, решили да сменят пола си.

В критичен момент от живота си художникът захвърля четката, обува чоропогащник, облича женски дрехи, слага грим, червило и перука и започва да твърди, че вътре в него живее жена на име Лили. След което бавно, но сигурно бившият пейзажист се посвещава на каузата да даде възможност на Лили да заеме мястото на Ейнар. И така, внушавайки си, че жената, за която той е сигурен, че обитава тялото му, е неговата истинска същност, той избира тя да продължи да живее, а мъжът в същата плътска обвивка – да умре.

Датчанинът спира да се представя в обществото с името, дадено от родителите му, и вече е Лили Елбе. И така, ден след ден, напълно съзнателно, с помощта на съпругата си Герда, която също е художничка, Ейнар се разграничава от мъжкото си естество, като в крайна сметка предприема радикалната мярка да смени пола си. Краткият житейски път на объркания в своята полова идентичност  художник свършва на 13 септември 1931 година в Дрезден, Германия, когато издъхва след операция по трансплантиране на матка.

Eйнар Могенс Вегенер умира в жестоки мъки, но името Лили Елбе остава и се превръща в един от символите на джендър движението. Дневниците на господин Вегенер, които стават основа на мемоарите му „Мъжът в жената“, вдъхновяват сюжета на няколко книги. През 2001 г. романът „Момичето от Дания“ („The Danish Girl“) на Дейвид Еберсхов, в чиято основа лежи животът на художника, представящ се като Лили, става национален бестселър и е екранизиран.

Опитът от операцията на господин Вегенер дава насока на лекарите, които се занимават с интервенции в областта на смяната на пола, до извършването на първата успешна операция 23 години по-късно. Смелостта и пионерският дух на Лили Елбе, според финалния надпис на филма „The Danish Girl“, с режисьор Том Хупър, стават вдъхновение за днешното трансджендър движение.

Годината е 2018, месецът е февруари, а датата – седми. Българският кинозрител има възможността да гледа премиерата на най-новия детски филм със заглавие „Лили рибката“. Сред актьорите изпъкват имената на популярните в страната Татяна Лолова, Койна Русева, Николай Урумов, Калин Сърменов, а от афишите се информираме, че режисьор, продуцент и сценарист е художникът Ясен Григоров. Обещаващата продукция е лансирана като семеен филм, който поставя въпроси, чиито отговори вълнуват както съвременните деца, така и техните родители.

Авторите представят „Лили рибката“ като „вълшебен филм за малки и големи“, а сюжета му – като „приказна история за необикновеното дете Алекс-Дани и обикновените му родители“. Дотук всичко звучи безобидно, невинно, по детски сладко и зрителите заемат с очакване местата си в киносалоните. Лентата тръгва и пред очите на малки и големи оживяват героите на съвременната приказка, чийто сценарий е плод от творческите виждания на художника Ясен Григоров.

Главният герой е двуполово дете, което, след като бъде погледнато в очите, се превръща ту в момичето Алекс, ту в момчето Дани. За да бъде решен проблемът на нестандартното хлапе, безуспешно се намесва не един възрастен: обикновените родители на Дани-Алекс, които са толкова обикновени, че чак безлични; алчен за слава глуповат учен, който, разсъждавайки за странния случай на двуполовото дете, в един момент по такъв начин възкликва „няма такова нещо като момче-момиче“, че драгият зрител веднага би следвало да застане на противоположната позиция; прост и арогантен селянин, който възпитава сина си с шамари и го кара да издава газове като видим израз на върховното постижение, което родителят може да  постигне във възпитанието на детето си.                                                                                      

Противоречивите действащи лица във фантастичната история не се изчерпват с тези персонажи, но ще спра дотук, за да се фокусирам върху основния положителен според замисъла на филма герой на име Лили. За разлика от датския си съименник, родната Лили не е даровит художник, а малко цигане, наследило магически способности от баба си – старата циганка Хараме (в ролята на която се превъплъщава Татяна Лолова), и от дядо си – голям ходещ, говорещ, нелепо изглеждащ шаран.    

Лили рибката не се появява често на екрана, но ролята, която ѝ е отредена да изиграе в живота на Дани-Алекс, е ключова. В кулминационния момент на филма малката вещица хваща за ръка Дани, който малко преди това се е лишил от своята момичешка същност. Посочва на разстроеното момче, прегърнало своята кукла, разделящия се пред тях на две черен селски път и казва следното: „Всичко зависи от теб, какъв ще бъдеш и по кой път ще тръгнеш – и двата пътя водят на едно и също място“.  След тази мъдра заръка детето прави няколко крачки и там, където пътеката се разклонява, по невероятно приказен начин се разделя на две и става и момче, и момиче едновременно.

Драмата обаче не свършва тук. След суматохата от чудната трансформация става ясно, че Лили умира, а може би не… Тя остава завинаги жива, като отлита с дядо си, шарана, на небето. А необикновеното хлапе, станало още по-необикновено, заради едновременната проява на двете му същности, в последната сцена смело поглежда зашеметения зрител право в очите, докато гласът зад кадър дава завършен вид на посланието с кратък урок по толерантност, звучащ вкратце горе-долу така: „Не трябва да подхождате с недоверие към непознатото. Всички деца са като Алекс-Дани и вие трябва да ги приемате без страх, а не да сте закостенели като другите възрастни“.

Появяват се финалните надписи, но това не е краят. След първите прожекции на „Лили рибката“ следват и бурните и диаметрално противоположни реакции на родители, киномани, журналисти и творчески екип. В множеството статии, интервюта и публикации в социалните мрежи мненията се разделят на две. От една страна, критиците изразяват мнението, че филмът е зле прикрита, агресивна джендър пропаганда, а от друга страна, защитниците на продукцията заявяват, че е невинна приказка, и окачествяват реакцията на зрителите, неразбрали  основната идея на историята, като пресилена, истерична и резултат от ограничен мироглед. 

Каква е истината и толкова ли е важно изясняването ѝ? Ясно е, че в създалото се разногласие не става дума за естетическа оценка на конкретно произведение на седмото изкуство, а за нещо много по-сериозно. Съвременната 107-минутна българска филмова лента съставлява малка част от огромен, глобално значим идеологически сблъсък. Конфликт, в който залогът е така голям, че трудно може да бъде схванат във всичките си детайли от настоящата историческа перспектива. Но ако трябва с едно изречение да опиша каква е същността на този залог, то е следното: ще бъде ли разрушена ценностната система, чрез която обществото е функционирало през вековете, или в крайна сметка ще бъде запазена?

Като един от хората, имали възможността да изгледат докрай първия от двадесет и седем години насам роден детски филм, тук е мястото да споделя три от многото изводи, които си направих след излизане от прожекцията. Добре осъзнавам, че според критерия на имащите себе си за широко скроени граждани на новия свят ще вляза в категорията на ограничен, назадничав, нетолерантен, пълен с предразсъдъци българин, но все пак ще рискувам.

Извод 1: Съвпадението на заглавието на българския филм „Лили рибката“ с името на Лили Елбе не е случайно.

Имайки предвид вдъхновяващия за ЛГБТИ общността пример на Eйнар Могенс Вегенер, пионерът в трансджендър движението, и основния замисъл на българската приказка, съвпадението на имената на Лили Елбе и Лили рибката не е случайно. То е едно от многото внушения, които авторът на детската продукция прави, за да предаде по-ясно замисъла си. Независимо че на пръв поглед са доста различни като индивидуалности, аналогията между малката циганка от съвременната българска приказка и съименника ѝ – датския трнссексуален художник – се налага от само себе си.

Ако сравним финалните сцени на коренно различните по жанр филми „The Danish Girl“, с режисьор Том Хупър, и „Лили рибката“, с режисьор художника Ясен Григоров, ще видим удивителна прилика. И Лили Елбе, и Лили рибката се жертват за една и съща джендър кауза. Добрата новина за хората, които им симпатизират, е, че те не умират в смисъла на това да престанат да съществуват. Магьосницата се превръща в рибка и заедно с дядо си – шарана – отлита на небето. Същото прави и Ейнар, но метафората за това, че той продължава да живее, се долавя в шала, който полита от врата на съпругата му Герда и свободно бива понесен от вятъра.

Със своето себеотрицание датският Лили и българската му съименничка се превръщат в примери за подражание за едно „революционно“ движение, целящо промяна на естествения ред, но силно страдащо от недостиг на герои. Всяко освободително движение има нужда от своите вдъхновители. В ЛГБТИ общността, заради наличието на твърде многото „жертви на обстоятелствата“ и факта, че е съставена от неморални хора с развратно разбиране за добро и зло, няма как да има личности, които са готови да платят скъпа цена за своята свобода. Затова всеки пример, който може да се използва в пропагандната война, пък бил той и измислен, трябва да се експлоатира докрай.

Извод 2: Съвпадението на времето на излизането на филма и опитите за приемане на Истанбулската конвенция от българския законодател не е случайно.

В началото на 2018 г. върху българския законодател бе оказан безпрецедентен натиск за това да прегърне безрезервно джендър идеологията и да ѝ даде легално право да сее разрухата си в българското общество. Независимо от критичното отношение на гражданите, множество европейски и световни институции се опитаха чрез заплахи и обещания да повлияят на родните политици да приемат Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, позната като „Истанбулската конвенция“.

В такъв момент се появи и филмът „Лили рибката“. Случайно ли е съвпадението на темата за двуполовото дете от лентата и факта, че е налице опит за имплантиране на джендър идеологията във вътрешното законодателство на страната? Авторът на детската продукция заяви по този повод, че сюжетът на приказката е бил готов преди години, което доказва според него, че няма никакъв умисъл в появата на филма в точно този момент.

Дали авторът лъже, не е ясно, а и не е толкова важно. Това, което е от значение, е наличието на очевидна обвързаност на авторския екип с ЛГБТИ идеологията. За да бъде доказано това твърдение, не е необходимо да правим кой знае колко задълбочено разследване. Лесно доказуемо е. Достатъчно е да видим и чуем идеите и посланията, които филмът представя. Нужни са седем лева за билет и два часа от скъпоценното ни време.

Извод 3: Участието на радикален ЛГБТИ активист като рекламен стратег на детския филм „Лили рибката“ не е случайно.

Стратег на рекламната кампания на “Лили Рибката” е Михаил Вучков, член на организационния комитет на София прайд. Господин Вучков отдава силите и таланта си за промоцирането на хомосексуализма като нормален начин на живот. Администрира ЛГБТИ Фесбук страница, която рекламира транссексуалността, травестизма и еднополовите бракове. Или с други думи – човекът, който е в основата на рекламата на уж невинния детския филм, е радикален джендър активист.

В интервю за сайта impressio.dir.bg от 4 декември 2017 г-н Вучков заявява следното: „За пръв път сега ще работя върху филм, който искрено харесвам, няма да „лъжа“ за него и той ще има широко комерсиално разпространение. Това е филмът „Лили рибката“. И малко по-късно продължава с: „Аз, като рекламен стратег, сега специално за филма „Лили рибката“ искам всички деца от първи до осми клас да влизат да го гледат с преференциална цена на билета. Това е филм, който трябва да гледат. Приказното и философията в него са така умело вплетени в историята, че до всеки ще достигне една много актуална за съвремието ни тема – какво е да си различен“.

Какво точно иска да каже рекламният стратег, ЛГБТИ активист, е очевидно. Случайно ли е неговото участие в екипа по разпространение на филма? Надали.  

Заключение: Белегът, разкриващ, че една война става наистина жестока и победата в нея е на всяка цена, е този: оръжията са насочени към децата и целта е тяхното унищожение. Едно от тези оръжия се казва Лили. Лили не е просто име от миналото или приказен герой, а зло, което иска да унищожи ценности и норми и да пусне на свобода лудостта в следващото поколение. Лили е бомба със закъснител – бомба, от която пораженията са тотални. Лили е другото има на заблудата, но Лили трябва да се страхува, защото освен заблуда, Лили трябва да знае, че съществува и истина. 

А истината не е флуидно джендър понятие. Тя е Абсолют, който не се влияе от време, идеологии, пропаганда или политически натиск.

Бележка: За пръв път статията е публикувана в електронното списание "Свобода за всеки"