Било ранна сутрин в градчето Неaven. Лили станала рано. Мислела да излезе на разходка и така направила. Облякла си новата рокля и излязла. В този ден нямало никой навън. Всичко било запустяло. Само Райън бил излязъл и сякаш си търсел скривалище. Лили се доближила до него и го попитала:

      - Защо няма никой навън?

      - Не знаеш ли? Днес е денят, в който Чудовището на Разрухата идва в нашето градче, за да вземе нова жертва. Днес не е ден за разходки.

      - Добре, тогава ще се върна вкъщи. – казала тя.

      - Все още не съм свършил! – отсякъл Райън. – имаме само една надежда за спасение. Предсказано е, че в този ден ще се появи човек, който ще успее да победи чудовището. Той ще намери Вълшебния кристал и ще  спаси града ни от това нещастие.

          Тогава Лили казала:

       - Аз ще помогна за това, ще ви спася!

    И добавила:

      - Но, моля те, кажи ми кой е пътят до този кристал?

      Тогава Райън отвърнал:

       - Този път не може да се намери с карта и никой човек не го знае. Можеш да го намериш само със сърцето си.

       Лили казала:

     - Добре тогава, ще се опитам да го намеря.

   И тя тръгнала. Първо се запътила към Райското кралство и попитала дали притежават там такъв кристал. Но ù отговорили с не. После отишла в гората и попитала горските елфи същото. Но те също отговорили не. И тогава тя решила да направи това, което ù казал Райън – да послуша сърцето си.

       Тя тръгнала по една горска пътека. Вървяла, вървяла и срещнала един мъдрец. Той я попитал:

       - Накъде си тръгнала, дете мое?

     - Тръгнала съм да търся Вълшебния кристал, за да спася града ни от чудовището.

      Той ù отвърнал:

     - Ето ти един меч! Той ще те закриля, защото е вълшебен. Ако му кажеш „Бий се!”, той ще се бие вместо теб и винаги ще побеждава и ще намира слабите места на противниците.

    Тя го взела и благодарила. Тръгнала отново по пътеката и видяла в далечината един красив дворец. Приближила се и влязла през големите порти. Изведнъж пред нея се изпречил един огнедишащ дракон и я попитал със страшен глас:

     - Какво търсиш тук?

А тя спокойно отговорила:

     - Търся Вълшебния кристал, за да спася нашия град от злото чудовище.

     Драконът казал, че е дошла на точното място, но за да вземе кристала, трябва да премине през няколко изпитания. И добавил:

     - Най-напред трябва да се биеш с едно триглаво чудовище. След това трябва да победиш огромната и страшна змия Хера. Ако победиш и нея, ще се биеш с мен. А ако победиш мен, ще вземеш кристала.

      Лили се съгласила и битката започнала. Тя била много жестока и кървава. С триглавото чудовище тя се била три дни и три нощи. Накрая с помощта на вълшебния меч отсякла и трите му глави. То се стоварило тежко на земята и издъхнало.

     После дошъл ред на битката със змията Хера. Нейната сила се криела във върха на опашката ù. Няколко пъти змията се опитвала да удари Лили с опашка, но не успявала. Накрая вълшебният меч се спуснал сам към опашката ù и с един удар я отсякъл.

     След тези две трудни битки дошло време и на битката с огнедишащия дракон. Неговата сила се криела в сърцето му. Той на няколко пъти бълвал огън от ноздрите си срещу Лили. На последния път огънят изгорил ръката ù и тя изпуснала меча на земята. Мечът много се разгневил, че са наранили неговата господарка, нахвърлил се върху дракона и го пронизал  в сърцето. Той паднал и за последно избълвал огън, но толкова силно, че дворецът почнал да се разпада. Лили бързо влязла вътре и взела Вълшебния кристал. Той светнал, защото се зарадвал, че е намерил господарката си. Тя бързо излязла навън и тръгнала по обратния път.

       Първо минала по горската пътека, после през гората на елфите, след това през Райското кралство и накрая се върнала в градчето Неaven. Тогава тя почнала да мисли къде да сложи кристала и изведнъж се сетила. Сложила  го на купола на къщата на Райън, защото тя била най-високата. Тогава кристалът огрял цялото градче, а когато светлината достигнала чудовището, което вече било на крачки до града, то изревало от болка и се превърнало в прах. И така Лили спасила града и станала негова пазителка.