2 min reading
Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на оградата и свирвах като индианец. Ако не са излезли навън и са някъде из двора или вътре в къщата, излизаха. Първо той, после тя. Широко се усмихва и отваря портата.
- Влизай!
И влизам. Повежда ме. Отляво, отдясно, отпред, навсякъде цветя. В саксии, в тревата, на земята по прозорците, окачени, провиснали, плъзнали. Навсякъде цветя. Отпред до оградата, на зелена полянка е само едно. Крещящо хубаво. Ухаещо. Лилиум.
И не можем да не приклекнем на масичката и да не обърнем по едно кафенце, да не поприказваме за цветя. Тая жена и тоя мъж са по-шантави от мен.
Сега отминавам. Не смея да погледна натам. От оня ден. Подочух нещо. Сега го видях!
И това ми се случи! Да говориш с човек и да не смееш да го по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up