25 min reading
Глава дванадесета
Неговите правила – добре,
или „Само ако ти желаеш“
Вечеряме по същия начин. Този път Роуз е сервирала и вода.
– Ще искаш ли кола по-късно? – ме пита Сам и започва да се смее, другите се споглеждат.
– Вероятно – отговарям и не сдържам смеха си. – Трябва да събудя с нещо състезателния дух.
Отиваме в голямата стая, тя е нещо като дневна и най-сетне мога да разгледам картините. Няколко са наистина великолепни, други просто ме впечатляват. Приближавам се до платното да видя текстурата, мазките, техниката, после се отдръпвам за композицията. Харесва ми, че не са в една стилистика. Така постепенно стигам до другия край на стаята и се обръщам. Сам седи в големия диван с разтворени крака и с ръце, разперени върху облегалката, и ме гледа. Ако можех да съм в скута му сега… Нещо ме пронизва. Мамка му! Тръгва от слабините и минава през цялото тяло и аз внезапно изпитвам инстинкт да се свия. По дяволите, колко е силно! Той не може да изглежда така, просто не е редно… аз… не трябва ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up