– Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на снимките. Ако искаш, разбира се.
– Като приятел ти казвам, няма да приема такова заплащане, за да си правя кефа.
– Хубаво е, че ти харесва това, което ще правиш, но все пак, макар и вършено с удоволствие, то си е истинска работа, повярвай ми, а на моменти ще ти тежи, ще видиш. Та като на приятел ти казвам, вече го прие, нали си стиснахме ръцете?
Подава ми ръка, прави като мен. Ах, хитрец!
– Но ще ти плащам наем.
– Елена, тази стая стои празна така или иначе, не ми говори глупости, направо е обидно вече. Ти не сготви ли с удоволствие днес? Да ти платя ли?
Хващам ръката му и я стискам, а с другата го боксирам леко в стомаха. Ще видиш ти!
– Оу! – изненадва се. – Така ли?
Веднага врътва усмивка на ...