ЛИСУНГЕРЪТ

            Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Освен това, всички се бяха превърнали в тревопасни. Пасяха си дори двата бивши лъва.

Лисунгерът осъзна, че неговото оръжие е страха. Нужно му беше страшилище и го намери в лицето на един койот. Койотът ядеше всякаква мърша и гледаше на всяко тревопасно като такава. Тревопасните, поради своя страх, да не се озоват в ролята на мърша, работеха в полза на това си превъплъщение. Койотът и лисунгерът бяха много доволни от това.

„Осъзнали” тревопасната си ситуация, горските животни очакваха да се спука, нарастващият търбух на мършоядния койот. Да, ама като се спука, от него се пръкнаха две жизнени, мършоядни койотчета, и понеже мършата макар и със затихващи темпове се роеше, лисунгерът щеше да си остане още дълги години доволен властелин на тази гора.

*

            Най-накрая и размножилите се койотчета, и лисунгерът щяха да умрат от глад, поради липсата на тревопасни.