Дарина беше страшно раздвоена, докато прочиташе написаното. Част от нея страшно мразеше Александър, но друга не можеше да възприеме жестокостта, на която бе подложен. А трета все още се затрудняваше да приеме факта, че всичко това се случва.
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразно.
- Вече се е случило - отговори ѝ равнодушно Кристиян.
- Но... това е твърде жестоко! Вярно, че те те тормозиха, но трябва ли да ги измъчваш така?
- Казах ти вече, че те сами са си го избрали. Не става дума само за мен, а за техния живот. Така както аз съм си избрал своя.
- Но това е прекалено. Ти им отмъщаваш!
- Той не им отмъщава - намеси се другото момче, - той ги тества. Те биха му отмъстили, защото не познават друго, но той ги тества и ако успеят да преминат теста, ще бъдат свободни и най-вече - поправени. Според мен Николай повече няма да посегне на никого, без да се замисли, не смяташ ли?
- Ами Александър?
-Той вече не изпитва болка - отговори ѝ Кристиян.
- Какво значи това?! - пови ...