Дарина гледаше немигащо, лицето на литературния герой беше тъжно, а това на Кристиян все така равнодушно. Сякаш просто приемаше всичко за даденост, с която се примиряваше.
- В крайна сметка може да ни се случва всичко, но ние сами избираме по какъв път да поемем - отбеляза той.
- Ти си извратен! Също като него - промълви момичето.
- Аз ли? - обърна се той към нея.
- Същият!
- Аз съм... просто един инструмент, разбираш ли?
- Майната ти! Защо трябва да ги измъчваш така? Та ти си... по-жесток дори и от тях!
Той я изгледа, изгледа и литературния герой, който наблюдаваше безизразно, след това я погледна отново и каза:
- Разкажи ми за себе си, Дарина.
- Защо, ще измъчваш и мен ли?
- Ти си свободна да си тръгнеш. Нито аз, нито Филип ще те спираме.
- О, значи, ако остана ще затвориш и мен в дискетата, така ли? ...