Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме беше срам. Затова се опитвах да харесам други жени по улиците, но си ги разкрасявах в главата, като им слагах твои черти и накрая винаги си представях теб. Караше ме да се усмихвам толкова много, че устата ми стана по-голяма, отколкото беше, преди да те срещна. Хората си мислят, че не можеш наистина да усещаш пеперуди в корема си, когато видиш някой, но аз усещах цели рояци.
Странно е колко млад можеш да имаш тумор, който вече е пуснал разсейки. Никога не ми е хрумвало да мисля за личното ми здраве. Нито пък за това на близките ми. Винаги започваш да мислиш за него, когато вече е късно. Не ти се сърдя, че пожела да умреш като куче* и избяга, без дори да намекнеш нещо. Никога не съм могъл да ...