Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше последната дума, за да не го хване, че не следи. Така докато се отнасяше някъде поддържаше редица от думи в мислите си – “баща, чужбина, майка, ново, пари, мухльо“.
Само с думи се беше дънил, затова се стараеше да следи и темите. Хубавото беше, че се повтарят – всички са им завиждали, само тя имала тублерон от целия клас, баща й носил майка й на ръце.
Обикновено не му се налагаше да говори, напоследък пък съвсем, с годините ставаше все по-несигурен и във възможностите си.
Че не говореше много, не говореше, “но такова нещо никога не е било“, притесняваше се напоследък.
Преди седмици разбра - не само говори бавно, трудно и рядко, но изобщо не може да звукоизвлича.
Откри го случайно, когато му ...