Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, която продаваше тялото си, за да имат с какво да преживяват. И то да има собствена чиния със спагети, стол, легло и маса.
Помнеше откъслечно злокобната вечер, преди десет години. Както обикновено чакаше майка си, приседнала до масата. Трепереше. Студът проникваше през сетивата. Но Лора продължаваше да стои будна-безмълвно, безропотно, упорито. Вятърът удряше дървените прозорци, а стъклата звънтяха като камбани.Часовникът тиктакаше. А сънят най-после надделя. Дойде като спасителка за детската душа, за крехкото сърчице.Спеше кротко, сгушена в избелелите завивки.
Вратата се отвори. Скърцането накара момичето да се пробуди. Разтърка сънено очи. В тъмнината видя непознат. Брадата му скриваше осн ...