Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, огледах се наоколо, всичко беше толкова тихо и застинало във времето, сякаш безжизнено. Колко странно, за момент си помислих аз, хм.. като че ли съм в друга реалност, по навик се ощипах по лявата буза, за да се уверя, че не сънувам. После станах, отидох до дървения прозорец и погледнах през щорите – хората на улицата вървяха отново машинално във всички посоки, нормално беше много ранно утро, но сякаш нещо не беше същото. Погледнах будилника – беше едва 5:45 сутринта, но едно чувство започна да ме обладава, тъй както зъл дух душата на грешник. Не мога да опиша какво беше това усещане в душата ми, какъв бе този меланж от страх, тревога и смъртна нотка на спокойствие. Всичко това цареше сякаш ...