ужаси
***
Този път веднага се изправих и съзнанието ми мигновено се настрои към реалността, сякаш се бях събудил от аларма. Зловещата луна жълтееше през прозореца и унило се спускаше към хоризонта.
Взех телефона и излязох от стаята. Нарочно не запалих лампата и не светнах фенерчето на апарата, за да може очите ми да привикнат по-бързо към тъмнината на мазето. Излязох през вратата и тръгнах по обраслата пътечка към задната част на къщата, където предполагах че се намира входа. Бурените и ниските дръвчета излъчваха златисто сияние - заради светлините на снишаващата се луна и уличната лампа. А режещият звук тук беше оглушителен.
Входът на мазето се намираше в дупка, в която се слизаше през обрасли в бурени стъпала. Дървената му врата бе изгнила и килната на една страха. Докато се подготвях да вляза, поемащ дъх на големи глътки и треперещ от страх, звукът постепенно отслабна и след малко спря. Аз рязко бутнах вратата, която изскърца страховито, след което черната глъбина на мазето се показ ...