Стивън се сепна и се събуди от дрямката си. Отне му секунда да осъзнае къде се намира. “Ловното пътешествие.” Генералът шофираше мълчаливо и съсредоточено. Стивън усети отдавна забравена тръпка. Проблясна само за миг преди да се стопи като стар спомен. Черният Range Rover се носеше между заснежените дървета. Колко ли време пътуваха? Генералът му беше казал името на месността към която отиваха, но разбира се тя не му говореше нищо. “Все още съм нов тук.” Спомни си първата среща с генерала. Тя го представи. “Приятно ми е сър” - беше краткия поздрав на Стивън. Генералът кимна сдържано. Приличаше на типичен персонаж от филм. Все пак нормално - нали филмовите герои имат живи прототипи. Беше висок и слаб с набраздено от бръчки лице. Най- запомнящото се бяха очите му. Много светло сини, те гледаха преценяващо и абсолютно безчувствено. Генералът не беше свикнал хората да издържат на този поглед. Не и без емоция. Погледът на Стивън остана спокоен и дружелюбен. В очите на генерала проблясна любо ...