III
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. На работа беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поредната купчина документи и дългата върволица имейли.
Всяка година в средата на септември офисът организираше тийм билдинг някъде извън София с цел сплотяване на екипите, повдигане на духа на служителите, повишаване на мотивацията и продуктивността и прочее ала-бала. Дейностите през деня преминаваха в обичайния висок дух, спортен хъс и добро настроение. Пуберите искрено се радваха, все едно бяха във втори клас и играеха на стражари и апаши или криеница. Вечерта нещата придобиваха доста по-пиянски облик. Доброто настроение ставаше още по-добро с всяка изпита бира или водка или и двете, докато някрая всички дружно пееха каквото им пуснеха, а много често и всеки си имаше собствена песен. Не минаваше и без изцепки, разбира се. Преди две години бяха в един доста приличен хотел на брега на езерото в Панчарево. Както подобава, между игрите им промиваха мозъците с поредните регионални политики, екшън планове и таргети. Все пак след вечерята им организираха вариететно шоу с танцьорки в оскъдно облекло, но пък богато окичени с пера, лентички, дантелки и пайети. По време на поредното изпълнение едно от момчетата от QA отдела, леко пълно и бузесто, и явно пропуснало спортните занимания за сметка на алкохолните такива, изведнъж се спусна към сцената. Почти се прекатури качвайки се и се просна върху една от танцьорките, отвявайки я като куотърбек, устремен към тъчдаун. Тъчдаунът беше отбелязан под формата на мощно разпльоскване върху горкото девойче, облак перушина и два крака, навирени като застанал на основата си пергел. За щастие нямаше ранени, ако не броим егото на провинилия се куотърбек, който трябваше да прекара остатъка от тийм билдинг-а облечен в едно от триката на танцьорките, богато украсено с пухкави розови пера. Самата Каси беше запазила достойнство и мирно и с лека усмивка бе наблюдавала развихрилата се детска градина, като бе ограничила участието си в игрите, само до тези, които бяха официално планирани като част от програмата на събитието.
"Какво ли ще измислят тази година?", зачуди се Каси, припявайки си "It's a beautiful life" на Ace of Base, приглушено долитаща от радиото. "Може пък и да не отида. Може да съм крайно ангажирана на някой плаж в Бали. Ха!" Блесналото съобщение на монитора на лаптопа й за пристигането на нов имейл я върна в реалността, тя въздъхна и натисна "Open Mail".
© Галина Георгиева All rights reserved.