Дита не беше кучка по душа. Цинизмът и беше продукт на разочарованията, през които беше минал живота и.
Дните и след онзи 17-ти рожден ден, когато великолепното момче, което уж беше много влюбено в нея, я изнасили брутално по време на купон, се нижеха ужасно тягостно, обсипани в разочарование, депресия и самосъжаление. Беше избягала от къщи. Чувстваше, че не може да погледне никой в очите. Не искаше и да го прави. Срам, безсилие и бяс я раздираха. Мразеше всички, най-много себе си, заради наивността си, заради неспособността да прогледне през очите, за да достигне до същността на душата.
Беше невероятна. Мъжете буквално падаха в краката и. Вечер, преди да излезе на сцената, за да танцува за всички онези пияни „свине", Дита затваряше очи и се молеше на ум всичко това да свърши. Да свърши кошмара, в който тя е и прокурор, и обвиняем. Беше крехка, малка... Късата руса коса ужасно отиваше на малкото и изящно лице. Палави букли се посипваха по лицето и всеки път, когато се завъртеше около п ...