Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистро-зелени очи, но те съвсем не са достатъчни, за да бъде наречен красив. И за да имам оправдание да го попивам така алчно с очи.
Хубавото в него обаче не е външният му вид. Хубавото у него е излъчването. На цели талази струи една особена арогантна самоувереност за осъзната сила, някаква странна енергия, която го прави да изглежда като навит до краен предел механизъм с невероятна мощ. Само да намериш скритото копче, да го натиснеш и - буум! - ще експлодира.
А аз? Аз кротко си седя и го наблюдавам. Усещането е страхотно! Като ловец. В него наистина има нещо по животниски първично и необуздано. А пък в мен - нещо дебнещо, нещо обещаващо, екзотично и тайнствано, но! Но и объркващо. И нещото, коет ...