Ах, че мен, дядо, додея,
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея …“ Хр. Ботев.
И на мен така, додея ми.
Време е да сменя темата на писанията си, но с какво да я сменя?
И реших – ще разкажа някои от ловните си истории.
Ще започна с това
КАК СТАНАХ ЛОВЕЦ
След завършване на военновъздушното училище, през 1967 година, бях назначен в авиополка в град Толбухин.
Ще ме извините, че няма да го наричам Добрич, а Толбухин, но така текат мислите ми, с тогавашното му име. Да искате да пиша Добрич, е все едно да искаме преживелите блокадата на Ленинград да казват, че са преживели блокадата на Санкт Петербург.
Та като пристигнах в Толбухин, реших и аз да стана ловец. Но бройката на ловците била запълнена и се говореше, че нов ловец вече ще се приема само ако някой от старите почине.
Въпреки това подадох молба за членство в съюза. Написах, че дядо ми е бил ловец, че баща ми е ловец, че братята ми са ловци. Че от дете много обичам природата, че съм абониран и чета всички ловни списания, включите ...