- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Божията воля за мен бе достатъчна награда.
С мъка отворих очи и вдигнах ръце, търсейки Създателя. В този миг видях, че бялата ми кожа беше потъмняла, че златистите отенъци ги няма. Бях станал тъмен.
- Моля те, Господи, върни ми красотата! Върни великолепието и светлината в мен!
- Не мога...
Избягваше погледа ми, обзет от чувство за вина.
- Но защо, Господи? Защо ме наказваш? Нима не бях твоя любимец? С какво се провиних?
- Каузата ти беше предопределена. Ти си създаден, за да носиш живот. Но всяко нещо се заплаща. Вече не си Първият, а си просто ангел.
- Не можеше ли Ти, Боже, да донесеш светлината във Всемира?
- Не, защото тогава щях да падна едно ниво надолу, както стана с теб. Щяхме да сме ...