Едва едва се развиделяваше.
Звездите трепкаха уморени, сякаш чакаха утрото на новият ден.
На кея се поклащаха няколко рибарски лодки, няколко души ги обикаляха, дали се готвят за риболов или са се прибрали с улова.
Обичайните команди прозвучаха в ухото ми
- ОК, всичко е готово, пълен напред, госпожице капитан.
Тихо и спокойно утро. Вятърът надуваше платната и '' Виктория'' отново пое жкурса си.
Обичайните шеги по време на закуска, съпровождани от ''гласът'', после потракването по клавиатурата на пръстите на Джейн, писане в бордовия дневник. Почистих почистените пушки, подредих отново пачките и кутии с патрони. Сигналния пистолет и сигналните ракети прибърсани и по местата, малката аптечка също. Разхвърлената спалня и дрехи оправени, я, вратичката на аптечката -майка прилежно затворена..
А слънцето навън вече бе изгряло и очертаваше пред нас огнената си пътека.
Бе предателски тихо, даже не се чуваше крясък на чайки или плисък от скоковете на придружаващите ни делфини. И на слънцето нещо ...