ЛУДОСТ: БЯГСТВОТО НА ИГРАЧА
Отново съм буден. Днес за трети път и скоро пак ще заспя. Ще ме унесе; дори няма да имам време да мигна с очи. Вече пети ден ме тъпчат с упойващи вещества. Не ми казват кога ще ги спрат. Всъщност, никой не е влизал при мен от известно време. Не и в кратките моменти, когато излизам от наркозата. Ще чакам. . .
Отново съм буден; за четвърти път. Все още на са ме развързали.
Преди една седмица ме вкараха тук в усмирителна риза и ме закопчаха за това легло. Аз не съм луд, но те не искат да го разберат. Не ме слушат. Не ме чуват. Дори не се и опитват. А напоследък дори не ги и виждам. В началото ми слагаха инжекции, после като отмалях ме закачиха за тая система.
За сега ще чакам - ще чакам да спрат. . .
- Извинете, ще Ви отнема само минутка. - Точно с тези думи, преди две седмици, на улицата ме спря млад мъж. Поглегнах го изненадан. И все пак му обърнах внимание; не бързах. Бях излязал ей-така, да се поразходя.
- Благодаря - поде той - наистина само за минутка. Би ...