Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга и тръгна. Беше стигнал входа и аха да влезе, когато някой, бързащ също колкото него едва не го събори. Двамата влетяха във входа и свалиха качулките почти едновременно. Само един човек можеше да го блъсне така, все едно са на ръгби мач и да не се извини. Мат. С него бяха приятели от детинство, помагаха си заедно и в училище, и на игрището. Особено, когато по-големи деца идваха да ги тормозят. Помагаха си и с момичетата. Мат беше нахаканият тип, този, който пръв ги заприказва и пуска тъпите шеги. Алекс беше срамежливият. Поне му се искаше така да го описват, защото другите опции звучаха почти обидно. Беше логично Мат да се задоми пръв, даже доста рано И тогава е случи чудо, от вечния сваляч ...