“Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известно време и сякаш вече нямаше шанс да се измъкне. Отпусната напречно върху леглото,Марина протегна едната си ръка,плъзгайки я по чаршафа някъде над главата си,в опит да намери възглавницата,която обикновено използваше в такива случаи като “нещо за прегръщане”.Но вместо нея,напипа кокетната пудриера с кръгло огледало,която се подаваше от чантата й.Погледна я,сякаш не беше нейна,защото по принцип не си падаше особено по тези неща,но после се сети,че я беше купила няколко дни преди да скъса с поредното си гадже,мислейки че ако заприлича на момичетата,по които той се заглеждаше,щеше да я заобича повече. Марина отвори пудриерата и се огледа в огледалото.Щателно разгледа чертите на лицето си,които н ...