Май 2016 година 5:45 ч.

 - Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.

Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.

 Наближаваше годишнината от сватбата им. Може би затова го сънуваше често. Това лято щяха да празнуват 13 години- щяха, но преди три години масиран инфаркт и го отне.

 Вече три години само работеше и работеше, за да не мисли за загубата на най-прекрасния мъж, който и бе съпруг. Затвори се в себе си и не излизаше с никого. Преди смъртта  му поддържаше връзка с две съученички, които, разбира се и завиждаха, но всяка жена все пак трябва да има и приятелки за кафе и шопинг. Но…на погребението видя зле изиграното съболезнование и откри в очите им да проблясва дребното им щастие от това, че вече няма за какво да завиждат. Мъката не бе потиснала способността и за трезва и вярна преценка и се отдръпна от приятели и лицемерни роднини. Синовете от първия му брак получиха наследството, но бизнеса и голямата къща бяха за нея. Много доброжелатели очакваха да се срине и да изгуби всичко, но не я познаваха.

 Така изминаха тези трудни, самотни, но и много ползотворни години за бизнеса и. Терапевтът, който посещаваше и препоръча почивка:

 - Луиза, стига толкова работа! Имаш нужда от почивка, трябва да пътуваш, да срещнеш нови хора. Просто започни да живееш и за себе си. На следващата ни среща искам да знам къде заминаваш.

 Двете жени станаха и се прегърнаха. Излизайки от кабинета, Луиза си спомни, че преди да се случи нещастието, съпругът и планираше нещо за отпразнуване на десетата им годишнина. Ако знаеше какво, сега със сигурност щеше да го осъществи.Излизайки от сградата каза на шофьора да я закара в ботаническата градина и да я вземе след час. Заобиколена от подредената, многоцветна природа тя започна да си спомня всички прекрасни мигове, които бе преживяла със съпруга си. Той бе 15 години по- възрастен от нея, но прекрасно изглеждащ, поддържан мъж. Заплени я с интелект, талант и галантност. Срещнаха се в престижна галерия на откриването на изложба на нашумял художник. Той стоеше в дъното, когато погледите им се засякоха и усетиха силно привличане. Така започна приказката, изградиха прекрасно партньорство, а по- късно и брак, изпълнен с любов и доверие.

 Тя въздъхна дълбоко в близост до красива орхидея. Една сълза се отрони и капна върху цветето, което толкова много напомняше за неговите мили жестове.

„ – Трябва да се взема в ръце“- помисли си Луиза и закрачи към изхода.

Когато се прибра, почете около час, вечеря и напълни ваната. Почувства се отпусната, изпи една чаша вино от любимото му и се отправи към спалнята.Заспа с мисли за последната им лятна почивка. Беше в Гърция, подбрал двуседмична програма с прекрасни плажове, храна и усамотение. Почивка за любов, така я нарече.

 - Обичам те, Луиза! Обичам те!- шепнеше той и галеше косите и. Любеха се нежно  и дълго, а друг път страстно и зашеметяващо.

Колко прекрасно беше с него.

 - „Къде си, къде?“- питаше тя в съня си сега.

Усети целувките му, с които я будеше. Почувства тялото си възбудено и усети проникването му, а морският бриз издуваше завесите на спалнята им. Оргазмът я връхлетя и тя отвори очи след като чу вика си на наслада. Беше сама в леглото. Откакто го нямаше за пръв път сънуваше толкова силен еротичен сън.

 Реши да остане в леглото и си спомни  как нежно я наричаше „ моето лятно момиче“, Да, тя обичаше повече лятото, въпреки че бе отлична скиорка и се наслаждаваше на зимните им почивки.

„- Лятото наближава. Ще замина някъде на море“- взе решение, за да отговори на терапевта си.

Винаги той избираше къде, сега се налагаше да избере тя. Изведнъж я връхлетя необходимостта да влезе в кабинета му. Обходи го с поглед отгоре до долу. Погали с ръка гладката повърхност на писалището, подравни за кой ли път папките и книгите, които бяха там до последния му миг. Отвори две чекмеджета, разгледа, но този път забеляза едно малко зелено листче. Върху него бе написано" Алберт"- нищо друго.

- Какво ли значи това име, мили мой ?-обърна се с нежен глас към портрета му.

Изведнъж я осени мисъл, че може да е име на хотел. Влезе в търсачката и след малко откри зашеметяващ луксозен хотел край лазурен бряг. Разгледа внимателно галерията, но не можеше да реши как да постъпи. Избута лаптопа напред и листчето политна надолу. То падна от обратната страна и тя забеляза написани цифри. Реши, че е номер на телефон и го набра. След второто позвъняване чу приятен женски глас, който обяви името на хотел „ Алберт“. Луиза се поколеба, но реши да се представи.

 - Здравейте, аз съм Луиза Шмит и бих желала да си направя резервация за месец юли около 15, по възможност.

 -  Момент, моля да погледна -  последва малка пауза и служителката отново се обади.

 - Извинете госпожо, но вие не сте ли съпругата на гн Александър Шмит, защото преди три години имахме резервация за семейство Александър и Луиза Шмит за 10 дни. Получихме цялата сума, но семейството не пристигна, а и никой не се обади.

Луиза изтръпна. След минута тишина отсреща я попитаха дали е добре и тя  едва събра сили, за да отговори, че става въпрос имено за семейство Шмит и не са дошли, защото той е починал внезапно. Получи любезни съболезнования и учтив въпрос какво могат да направят за нея.

 - Бих искала да резервирам за 10 дни, моля.

 - Разбира се, госпожо. Можем да ви предложим от 10  до 19 юли.

 - Да, устройва ме. Благодаря.

 И така, вече имаше място и дата на заминаване. По – късно подсигури самолетните билети.

На 10 юли пристигна в хотела. Когато я посрещнаха разбра защо съпругът и бе избрал точно това място за 10-та им годишнина. В апартамента  се застоя само колкото да извади част от багажа си и излезе на плажа. Чудесният парк около хотела и плажът преливаха един в друг. Върна след час очарована от видяното и реши,  че не остава нищо друго освен да се наслади на почивката  в памет на Алекс.

Първите три дни прекара в плуване, разходки, спа процедури и дори нае кола, за да може да се разходи из околностите на острова. Хранеше се в различни ресторанти сама и тъжна.

 Просторният апартамент имаше прекрасна тераса с изглед към морето и тази вечер реши след вечеря да си почине малко на спокойствие без да излиза. Смрачи се, но тя не включи осветлението и остана да се наслаждава на виното, тъмнината и лекия прохладен ветрец. Терасата и граничеше с терасата на съседния апартамент и се разделяше от красиво декоративно, матирано стъкло, изобразяващо цветна градина. Не бе забелязала да има съседи. Бе тъмно и от другата страна Изведнъж  проблесна  светлина откъм вътрешността, след няколко мига се появи меко синьо сияние. Това беше скрито осветление около прозореца. Явно се появи някой на терасата в съседство. Луиза не помръдна. Реши да не издава присъствието си. Забеляза строен силует през стъклото. Беше мъж. Усети как се настани на шезлонга и постави чаша на масичката. След малко чу звън от телефона му. Три позвънявания след това прекъсване. Той не прие повикването. Последваха още няколко и след още няколко, той вдигна. Явно му бе неприятно, защото отговорът му бе рязък и с повишен тон.

 - Престани да ми звъниш! Приключихме отдавна, няма начин да се върнеш при мен.

Последва мълчание- отсреща му говориха.

 - Знаеш, че не понасям лъжи, а ти го направи няколко пъти. Ще блокирам телефона ти. Така, че престани, научи се да се справяш сама. За теб вече не съществувам.

 Последните думи ги изрече още по- рязко и отчетливо. Тя се надигна, за да влезе в хола, защото повече не искаше да става неволен слушател на драмата в съседство, но поради тъмнината се спъна в крака на масата и тя издрънча шумно. Скова се от яд , че се е издала и отново се отпусна на стола.

„ - Ех, че тъпо“ - си помисли, но реши да остане.

След минута чу  почукване по стъклото и  го видя да се надвесва над перилата и да гледа в тъмното.

 - Извинете, не ви виждам, но знам че сте на терасата. Моля, за извинение, че ви натрапих неприятния  разговор. Бих ли могъл да ви видя, за да се извиня подобаващо? След това се дръпна назад, за да включи осветлението.

 - Господине, приемам извинението ви. Това е достатъчно. И аз имам вина, че не дадох знак за присъствие си. И на свой ред тя освети терасата.

 Погледнаха се в очите, усмихнаха се един на друг и понеже и двамата държаха по чаша вино ги повдигнаха за поздрав.

 - Благодаря, че приехте извинението, оставям ви на тъмнината, на прохладната вечер и лека нощ -  пожела и се усмихна този път по- широко.

 -  И аз благодаря, лека нощ  и изключвам осветлението - също усмихнато му отговори тя.

Когато си легна в прекрасното легло си даде сметка, че за пръв път някой мъж я кара да се усмихне в последните три години. Заспа скоро. Преди да се събуди отново сънува съпруга си. Странно, че чу да и шепне:

 - Мое лятно момиче, лятото е в очите ти.

 Започна още един летен ден без него, но тя не знаеше, че този ден няма да е сама. Срещна съседа още на закуска, после се уговориха да плуват. Плуваха дълго и се усмихваха, когато срещнеха погледите си над водата. Когато легнаха на горещия пясък за почивка се заговориха като хора, които имат желание да се опознаят. Разговаряха  дълго. Последва вечеря и до започването на нощта вече знаеха толкова много неща един за друг. Той имаше бизнес в IT сферата и бе с една година по-млад от нея, спортуваше, интересуваше се от изкуство.

Когато се прибра в спалнята си, тя за пръв път от три години не почувства мъката толкова силно.

Отдадени на морски забавления, времето отлетя. Дойде време за раздяла, но с обещание за нови срещи.

Прибра се и се отдаде на работата. След седмица посети терапевта си.

 - Луиза, ти си друг човек! Виждам лятото в очите ти.

 Да, в душата на Луиза беше влязло лятото.