Зад сценария на пиесата лирическият ми герой леко посърна. Наведе глава и трайно остана неподвижен. Забравя понякога колко е лесен живота, колко дебилните радости могат да осмислят съществуването за сметка на практическата тъга, която перманентно го обзема. Понечи да вземе снимка, на която бледо вече се виждаше лятото на 1977, когато беше с приятели, които не е виждал от 2 десетилетия и повече.
Стана и одобри мислите си с кафе. ( Поредното за днес, безкофеиново, без захар, че захарта води до много проблеми, не че кафето не го прави)
Поразрови се в старите архиви във филиала на театъра и ги намери. Намери онзи албум от '77, в който бяха запечатани толкова много моменти. В Созопол през Юли, в Приморско през Август и в Калофер през септември. Разгледа ги внимателно, без да прелиства страници. Албумът беше много прашасал, но надписът:
"Със спомен за доброто старо време. Компанията, която никога няма да се забрави. Компанията от лятото на 1977 с Галя, Максим, Ставри, Анелия, Светлозара и Се ...