4 част
Питър вече четвърти път звънеше на мобилния на любимата си, но без резултат. Телефонът й беше изключен и момчето беше видимо притеснено, без да знаеше с основание. Реши да отиде до тях. Къщата и не беше далеч, но нощта отдавна беше обляла улиците и хора почти нямаше навън. Момчето не си представяше каква опасност го грози и нервно крачеше към дома на Джейн с еднинствената мисъл да я види. Чу странен шум. Някой го потупа по рамото. Обърна се и усети силен удър по главата.
На сутринта отвори очи и видя познато лице. Та това бе Кристин! Но какво правеше у тях, по дяволите!? Лежеше на леглото и облечен с една от онези широки тениски, които брат и обичаше да носи и... О, Боже! Изпита силна болка в слепооочието. Какво се беше случило? Помнеше само как бързаше да стигне до дома на Джейн – нищо повече.
- Добро утро! Как е главата?
- Какво се е случило? Защо съм тук... Ооо, главата ми!
- Не помниш ли какво стана?
- Не, ни най-малко.
- Аз идвах към вас, когато те видях на улицата с някакв ...