Льончо Канапа-Девета част
Multi-part work « to contents
В Париж животът е толкова очарователен,че трудно ще бъде описан в няколко стотин думи,пък да не говорим за хилядите романи и лирични изповеди на пришълците.До студентите от всички континенти, трябва да предпочетем местните знаменитости.Като начало ще забележим аристократите с истински гербове и тези с индулгенциите на снобски маниери, които могат да разполагат с безкрайни финансови възможности.
Артистичната бохема е окупирала клубове и кафенета, където художници, поети и композитори търсят досег с идеите си, за да впечатлят куратори,издатели и меценати в един свят на свобода и случаен избор!
Кой студент може да устои на мамещите погледи на проститутките по площадите и кейовете на Сена?!Кой не знае за "Мулен Руж" и за танцьорките със стройни бедра,които мятат в синхрон на кан-кан?
След залагания по казина и борси в ранните часове на деня може да срещнеш на площад "Пигал" бивши милионери,които да ти поискат няколко франка за коняк и кафе срещу кожени ръкавици от крокодилска кожа,защото само те са им останали,след като са пропиляли за една нощ целия си живот...
За всичко това Елен Хайлазов вече беше предупреден първо от Обрешкови и второ от Министерството на народното просвещение,където един строг заместник на Министъра на ведомството му връчи документите за държавна стипендия,след конкурс и изпитна комисия за езиковите възможности и знания в търговско икономически аспект.Отделно беше препитван всеки от кандидатите,които бяха над двадесет за Сорбоната и Висшето Търговско училище в Париж!Държавата можеше да си позволи да плати издръжката за четири години, от които две места в светая светих за всеки студент,Сорбоната и три места за Висшето Търговско училище!
В този период България все още излизаше от блатото на два милиарда и нещо златни паунда репарации от Ньойския диктат, като бавно и мъчително с умелата дипломация на правителството на Сговора търсеше изход от изолацията на Великите сили.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Все "на канап" сме били... Много хубаво това име си го измислил. Може и да си е истинско като събитията, които описваш.
-
Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
-
Представих си картината, която толкова сполучливо си нарисувал с думи, Стойчо и да си призная, много се удивих на това което видях. Хареса ми и ще следя нататък!
-
Благодаря за Любими, Жени!
-
Ха,дано, че разгеле!😉
-
Интересно е.
-
Благодаря за коментара, Антоанета!
Благодаря за присъствието, Пепи! -
тук съм!
-
Тази част много ми хареса. Следя, Стойчо.
-
Благодаря за коментара и оценката,Младен!
Благодаря за коментарите и оценките, Ивита! -
Привет, Стойчо! От няколко дни чета "по лъжичка" от тази прекрасна история и едва тази вечер стигнах до тук...
Много ми хареса не само начина по който подготвяш читателя за главните събития в повествованието, но и това, как го поднасяш. Следя те, сигурна съм, че най- интересното предстои!🙂 -
Какви романтични времена...уви, безвъзвратно отминали. От тях е останал само плац Пигал. Поздравление, Стойчо!
-
Благодаря за коментарите Николай, Жени и Латинка-Златна!
-
И аз прочетох с удоволствие!
Благословена вечер за теб и твоето семейство! -
Следя и чакам следващата част...
-
Прочетох с удоволствие, Стойчо!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За какво може да послужи канапът в буквален и преносен смисъл?
Може би, ще разберем по-нататък. 🙂