Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите.
Обичам нощите!
...
Сутрин изгревът нахално ще ме събуди и ще ме светне, че денят пак ме чака.
"Да почака." - ще му кажа аз.
"Искаш ли кафе?"
Още сънена, а той искрящо спретнат, в таен заговор ще помълчим над чашата с кафе. Ето го и деня - горещ, тежък, нахален и скучен. Пак се е вторачил в мен... не го гледам.
Денем съм вода. ...