И сякаш не виждаме сълзите в очите...

И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...

Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...

Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?

Любов... тежък случай от различия на настроения...

С несигурност целувката ти разтопи отчаянието, насъбрано в мен...

Ти знаеше как да докосваш, така че тяло ми цяло да настръхне...

Сърцето въздъхваше изпълнено с щастие, неусетено до сега...

Пръстите ти, горещи като откъснат лъч от стиснатото слънце...

Откъснат лъч за мен...

Аз бях неподправена, твоя...

Чух тялото да моли слънцето да не изгрява...

Но очите те виждаха, че ти отиваш си...

Това е просто сълза...

Сълза, припомняща за миналото, за нощта,в която бурята между нашите сърца утихна, те се сляха в едно...

И сега душите са някъде там, извисени в пространството...

Преди да си тръгнеш, ти ме целуна по същия начин...

Усещах, че не искаш да ме оставиш... усещах любовта, нежността и красотата...

И аз те чаках след поредното сбогуване с ограбеното слънце...

Все още чакам, но сянката ми се притъпява в нощта...

Причуваше ми се гласът ти, тук, точно зад мен...

Не съжалявам, че за миг те имах...

Съжалявам, че не можах да те задържа...

Когато се прибера, виждам всеки един момент като на филм... 

И почвам да се чудя... Дали не беше само мечтан сън...?

Но го помня кристално...

Виждам те и сякаш лъч светлина...

Лентата се превърта отново...

Сълзите не питат...

А може би лъжа е...

Не зная.