Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседание, траещо 3 часа, последвано от подобаващо отпразнуване за отлично сключената сделка. Ралица дори не разбра кога е заспала, докато си мислеше всичко това.
В 03:15 ч. телефонът ù извъня. Тя подскочи, обърна се на другата страна и с уплаха видя, че Павлин все още не се е прибрал. Това беше необичайно за него. Взе с треперещи ръце телефона си и на дисплея видя името на свекървата си. Едва доловимо изрече:
- Ало... - последвано от мълчание и от двете страни. Ралица първа наруши мълчанието и попита:
- Случило ли се е нещо?
- Да! - и Мария (свекърва ù) тихичко въздъхна. - Ела бързо в болницата, Павлин е пострадал - каза тя, едва-едва. А сълзите се стичаха безшумно по лицето ù.
- Идвам - отвърна Ра ...