Apr 4, 2019, 10:31 PM

Любов 

  Prose
709 7 16
4 min reading
Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтапи... ако съм имала някой… щели да ми се подредят хормоните в права линия, отгоре до долу! Всичките чакри! От лилавата вика, до червената! Като Коледна елха да съм светела... Може. Може и да светна. Другата Коледа... Защото... те сега лалетата прецъфтяха, обаче утре мушмулите ще зацъфтят... Върви си живота. На него не му пука изобщо, че ми се реве, затова си викам, по-добре да се разпея. Какво пък, съвсем си е нормално да реагираш неадекватно... не! Адекватно. Е, не знам сега кое от двете, но ми казаха, че е нормално. Защото, така трябвало да е. Като ти е едното, да правиш другото, първият клин избивал втория. А вторият, да му мисли той... защото, Деси,... ти за къде си? И лудници няма вече к ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??