Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла коса, доколкото въобще имаше такава, а чертите му бяха като изсечени в лицето му. Само очите горяха и издаваха все още наличие на някакъв живец в него. Дрехите бяха виждали далеч по-добри дни, и без да броим колко овехтели са всъщност. Ако трябваше да заложа, бих казал между 80 и 90-годишен - определено някой, който съвсем не очакваш да видиш в таксито си в 7 сутринта. В ръката си държеше малко букетче от диви цветя.
- Преди да ме изгоните и да ми кажете, че не работите, искам да ви помоля нещо. Ще ви наема за целия ден. Можете да не се притеснявате, имам пари - каза той и отвори портфейла си, в който се виждаха три измачкани банкноти по сто лева.
- Нямаше да ви изгоня, отвърнах му. - При м ...