8 min reading
Тя лежеше на басмената възглавница с притворени очи. Косата ù, навита на стегната плитка, уморено бе отпуснала крила. Мъжът се надигна на лакът и я погали по лицето бавно.
- Искаш ли малко вода? – шепотът му преплува мрака.
Тя само поклати безмълвно глава. Той се отпусна до нея и двамата слушаха в тъмнината ситното тиктакане на стенния часовник. Беше тъмно, а утрото - още далече.
- В хладилника остана портокал – пак с шепот той преплува мрака и тишината.
- Нищо не искам - прошепна в отговор почти беззвучно тя.
Мъжът протегна ръка към нощната лампа, но усети нейното леко мръдване с пръсти и легна обратно. Обърна се с лице към нея.
- Ти си най-красивата жена на света.
Тя се усмихна в мрака. Дишаха едновременно и при всяко издишване една малка къдричка от плитката ù докосваше за секунди лицето му. Гъделичкаше го нежно и той можеше да се завърти или да се дръпне, но стоеше и трепваше всеки път, когато нейната нежност целуваше с допир лицето му.
Някъде се обади петел, тъмните сили си тръгва ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up