Дръпна с длан вратата на балкона. Тя изскърца протяжно. Въздух и приятна светлина погалиха тялото ú. Излегна се на  широкия стол и погледна към небето. На малкия балкон парапета бе висок и  съзерцаваше с очи вдигнати единствено и само нагоре. Бледо сивото небе завършваше със  залязващото слънце, което току проблясваше иззад някой облак. За момент видя как слънцето придоби форма на кръст. Нарича се зрителна измама, но ще се случи нещо, бе дошъл момента и тя видя ясен знак. Не сама, а самотна, защото бе неразбана и неопозната - така се чувстваше.  Мислеше за удоволствието и отговорността да срещнем  хора, но не обичайните познанства, а съдбовните, които да преобърнат целия ни свят, ако го позволим. Компания и правеха пърхащи птички,които разведряваха и даваха живот на иначе мъртвото небе. Те бързо се стрелкаха и бяха част от този пейзаж, ала на нея и изглеждаха ненужни като непознати хора, които се движат  по улицата. След малко стана и разгледа блоковете. Удиви се, изглеждаха направени като с  блокчета от детски строител-същите прозорчета и врати. Затова на децата толкова им се получават игрите с тях. Вятърът се появи изведнъж, като мъж, който иска да бъде забелязан тук и сега.

            Някой влезе през външната врата. Сърцето и изригна болезнено. Напусна уединението си и прекосявайки бавно хола се озова лице в лице с него в антрето. Това не предизвика желание и у двамата да се погледнат в очите. Огледа го бегло и му се скара:

              - Какво прави досега? Часът е 21 и 30!

               Съпругът се събуваше в антрето...

              - Какво може, бях на работа. Попълвах ДДС дневници - смръщено отвърна той. Не се ли радваш - цяла вечер ти си господарката в къщи.

              Жената не отговори нищо.

              - Това ли чакаше - да се прибера и да започнеш да се заяждаш. Защо съм ти?

             - За нищо ­- отвърна безизразно.

             - Ами какво тогава? Нямаш ли си друга работа? И той  се пъхна в тоалетната

            Чу гласа на момчето от кухнята:

             - Мамо, искам кроасан с шоколад.

             - Няма.

             - Къде е, имаше два, а аз изядох един.

             - Ох, ще ти намажа филия с шоколад.

             - Изяла си го - и то я погледна заплашително с бялото на очите. Не искам филия! Не е същото!

             В живота се задоволяваме с това, с което разполагаме, подменяйки истинските си желания. Значи ли това, че не трябва да се борим, за да осъществим мечтите? Живееше с мъж, но не него желаеше.

            След кратко колебание то каза:

            - Ооох, добре де, намажи ми... 

            След  хапване:

            - Благодаря ти, беше много вкусно!

             Последва прегръдка и целувка - гореща и всеотдайна. Жеста му я накара да се замисли колко ли щеше да е хубаво така да се държи с нея и  любимия мъж.

             Облякъл домашните  дрехи - стар анцуг и сива фланелка властно попита за вечерята, защото бил  гладен. Сновейки из кухнята напред-назад, повдигна капака на алуминиевата тенджера, намираща се на печката. Взе да бърка с черпака в нея присвил недоволно устни.

              - Е... това ли ти е яденето?! - извиши глас Здравко. - Бобът не е ядене... и пак ли си слагала от зелените работи. Колко пъти да ти повтарям, че не ги обичам!

                Когато готвеше тя не мислеше само за него. Правеше нещата така, както ги бе прочела или видяла по телевизионните предавания. И какво пък той и без това искаше да готви като майка му, а тя готвеше отвратително.

              - Бобът е превъзходен. Как може да говориш за нещо, което не си опитал-недоумяваше тя.

              - Не го искам! Няма да ти ям все аз буламачите! Ще си взема нещо от хладилника - поведението му бе демонстративно и  предвидимо като банален край на безинтересна книга.

              Говореше за себе си като за  жертва.

              Жената остана видимо спокойна . Съжали, че  ще си умре такъв мрънкач и грубиянин. Яденето утре ще бъде изхвърлено, защото въпреки превъзходния му вкус тя нямаше никакъв апетит напоследък. Всъщност, ако живееше сама нямаше да се старае, защото не виждаше смисъл в акта готвене и се хранеше по необходимост. Често и се случваше да  си разваля апетита като хапне шоколад преди ядене или чипс.

             След като седна на масата в малката трапезария, която не бе отделно помещение, а продължение на кухнята, той започна да си реже  шпек салам, шунката, кашкавала и сиренето в една голяма чиния. Той  ядеше по много и бързо, като налапваше големи залъци хляб и боцкаше с вилицата наведнъж по няколко парчета. Боцкането бе упражнено със сила и резултата бе нелепо изскърцване по порцелановата чиния под заплаха тя да се счупи. По време на цялото негово  хранене тя седеше на масата като жест на  внимание и го гледаше с отвращение.

                - Ще бъдеш ли така добра да  прибереш масата? Изговаряйки това иронично, той вече бешe станал и се отправяше решително към компютъра, намиращ се в хола.

              Тя можа и да проследи това негово действие само поради липсата на ясна граница между двете стаи.  

             - Да, а ти какво ще правиш?

             - Имам си работа.

             - Още не си свършил? - невярващо поде. Цял ден си бил на работа и сега продължаваш.

             - Ти ли ще ми кажеш какво да правя. Животът си е мой и ще го живея както си искам - говореше и щракаше нервно по компютъра.

               Бе подозрително раздразнен. Дара замълча имаше ли смисъл да продължава да го предизвиква. И двамата си изпуснаха нервите, безсилни да надскочат себе си и без желание да се съобразят с другия и да отстъпят.

             Тя разтреби набързо масата и отиде в детската стая. Детето гледаше филм. Погледа неспокойно и  почувства остра жажда...  С енергичната си походка връхлетя през вратата, прекосявайки хола, надникна изненадващо към компютъра, за да шпионира извънредната работа на съпруга си и той светкавично смени с мишката екрана

            Нищо не си казаха. Сипа си в една синя стъклена чаша сок, пийна и пак излезе.         

           Помисли си, че в името на истината може да направи ненужно разкритие, което да я нарани, но значеше ли това, че трябва да живее живота си в самозаблуда. След малко пак нахълта като го попита колко е часа. На монитора бе пуснал музика от сайта Vbox. Той не знаеше какво да направи, ако минимизира екрана, щяха да се видят всички отворени прозорци отдолу, а това бе немислимо. Каза, че телефонът му е в панталона и скочи да го взима, а тя тръгна към компютъра. Като разбра какво се готви да направи, той я хвана с ръце, стискайки я за раменете и отблъсквайки  назад. Естествено по-слаба физически отстъпи. Той отпусна схватката и вложи целия си чар в усмивка.

          Всичко беше ясно - влязъл е в някой сайт за запознанства и се сваля с други жадни за внимание и разбиране. Двамата никога не сядаха да обсъдят проблема и сега нямаше да го направят. Дара излезе от стаята  загубила интереса си. Не искаше да разбира дори колко е часа, нищо че детето трябва да ляга, защото утре е на училище.

            По-късно вечерта мъжът се бухна в леглото като кит във вода, изохка безгрижно и заяви:

               - Не искам да лягаш тука, защото като спиш до мен сънувам кошмари. Твоята злоба ми действа зле - събуждам се по няколко пъти. Вчера от 5 часа се въртя в леглото и ти си виновна за това.

               - Аз? Ти да не си луд...

               - Само не ми викай луд да не спиш отвън, разбра ли?!

                 Виждайки, че нещата тръгват драматично, жената отвърна

               - Извинявай, че те обидих. Така бе дресирана. Много пъти я бе гонил да стои пред вратата докато и прости.

               - И за какво се извиняваш - не спираше той.

                 - За това, че ти казах луд.

                Тя понечи да се съблече и  легне. Какво друго и оставаше освен да се наспи.

              - Казах ти отивай в хола на канапето и ако искаш да знаеш, мен ме е страх от теб. Току-виж си ме убила.

               Идеята се роди от жертвата. Тя се замисли, беше гледала филми за така наречените черни вдовици. Те убиваха мъжете си, но всички  биваха разкрити, заловени и вкарани в затвора. Не притежаваше и тяхното хладнокръвие и жестокост. Нямаше нищо против той да отпътува в отвъдното, но не би помогнала по никакъв начин това да стане.

               Излезе от стаята, нямаше сили вече да стои там. Сипа си водка и портокалов сок в една стъклена висока чаша. Отпи няколко пъти и държейки чашата в ръка, се запъти към балкона. Запали цигара с кибрита, който беше на парапета до кутията. Пушенето не ú беше зависимост - пушеше в компания, пушеше за да избяга за малко от стаята, пушеше, за да остане насаме с мислите си, но не намираше утеха в него.

              След като изпуши цигарата, пресушавайки чашата си, жената вече бешe друга. Алкохолното опиянение  замъгли действителността,  промени мислите  и последвалото поведение бе резултата.

             Дара влезе в спалнята. Съблече се гола, оставяйки дрехите на пода. Все още много красива  обичаше голотата дори и през деня в къщи. Дрехите и изглеждаха излишни, скриваха недостатъци, но даваха повод за фалшиво и измислено самочувствие у много хора. Мушна се в леглото. Той сякаш по команда се обърна към нея. Доближи се и започна да я опипва.Очарован от голотата, от меката и кожа бързо се възбуди. Показваше колко са слаби мъжете при вида на жена. С нежните си малки ръце тя започна да го гали, дращи и стиска. Не си казаха нищо. Класическо съблазняване, като от някой второкласен еротичен филм... Тя се разгорещяваше все повече от фантазията за любим човек и всичко бе като истинско. Какво мислеше той не разбра, но свърши бързо както винаги. Финалът бе така неочакван както и започването. За нея удоволствието не бе голямо, а той и каза откровено, че  не се чувства добре. Така остави  отпечатък на обреченост -  нищо не може да оправи нещата.

       Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски балове.

                                             СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...