- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава се научи да трие паметта си, но това е невъзможно, подобно на кръвта, която отдавна е старателно измита, ала осветена с луминол показва всичките си следи и нищо, ама с нищо не може да се изчисти, така и паметта ù щеше да си остане завинаги жива.
- ОК. Казвам се Иван. Радвам се, че се запознахме! Беше ми приятно и ще те чакам! Да не се откажеш, ей - подвикна топло мъжът, неусетно преминал на ти и типично по мъжки започнал да флиртува.
- Е, въпреки вашето нежелание да съм тук (и проблема с името) – няма! - отвърна с чаровна усмивка и с неучудващо кокетно звучене в гласа в унисон с неговия. Когато ставаше така с гласа ù, после винаги се ядосваше, защото бе все едно да си сложи сутиен с двойни подплънки или 14 сантиметров ток...
- Почакай... госпожо и ...