- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това  отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава  се научи да трие паметта си, но това е невъзможно,  подобно на кръвта, която отдавна е старателно измита, ала  осветена с луминол  показва  всичките си следи и нищо, ама с нищо не може да се изчисти, така и паметта ù щеше да си остане завинаги жива.

- ОК. Казвам се Иван. Радвам се, че се запознахме! Беше ми приятно и ще те чакам! Да не се откажеш, ей - подвикна топло мъжът, неусетно преминал на ти и типично по мъжки започнал да флиртува.

- Е, въпреки вашето нежелание да съм тук (и проблема с името) – няма! -  отвърна с  чаровна усмивка и с неучудващо кокетно звучене в гласа в унисон с неговия. Когато ставаше така с гласа ù, после винаги се ядосваше, защото бе все едно да си сложи сутиен с двойни подплънки или 14 сантиметров ток...

- Почакай... госпожо или госпожице - говореше зад гърба ù като ръкомахаше непохватно с ръка – Не разбрах как се казваш?

Е, това дали е госпожо или госпожице е излишно любопитство, но че някой се интересува от името ù я ласкае.

- Дара! - отговори кратко и  помисли само да не  каже, че го харесва, защото съм го чувала излишно много пъти. Живеем в години, в които да твориш оригинално и да говориш оригинално е трудно постижимо. Приятно ù бе  да чуе нещо ново, но малцина бяха способни на такива подвизи и затова със спокойствие прие:

- Това е едно от любимите ми имена.

Какво пък, човекът си един съвсем нормален мъж.

Като всяко ново начинание и таекуон-дото имаше възбуждащо начало за нея. Но и при него като в любовта  задължително трябваше взаимност и търпение, за да достигне Дара търсеното удоволствие.

Задоволила любопитството, изпита страх. Отстрани  този спорт изглежда привлекателен. Но най- важното за нея бе – какво ще ù даде, на какво ще я научи? Възхищаваше се само на някои от успелите хора и то не защото не притежава техните качества, а  най-вече за вдъхновението, което носят.  Защото само тези, които дават  части от себе си,  оставяха следи  у нея.  

Колко  лесно  ù беше да общува с непознат човек - усмивки, ръкувания, запознанства и разговори. Държеше се така, все едно се ражда наново, а той е първият човек, който среща. Има някаква магия в новите запознанства и въпреки разочарованията, които носят, не спираше да ги жадува.

По-късно, когато бе вън от залата,  я  налегнаха  старите демони и отново  стана  тъжна и не толкова добра. Новите запознанства са интригуващи. Дара се чувстваше като на сцена, държеше се така, както винаги би искала да изглежда, но щом угаснаха светлините, стана отново себе си

 С тези мисли  се прибира  вкъщи, където всичко ù бе познато и сигурно, където Иво играе на компютъра, а Здравко е просто един познат, който още не се е прибрал, но важно е, че чака. Очакването на някой е успокояваща мисъл, друго човешко същество, което ще пристъпи този праг, тази вечер.

Часът е около 21ч, а по ТВ в едно предаване говорят за сайтове за запознанства - предимства, недостатъци и даже съобщават имена, типичен пример за нелоялна реклама, който по принцип трябва да има последици, но се съмнява, живеем в страна с Голяма демокрация.

Копнее за обич и там ще я получи веднага.

Отново вали. Цяла седмица вали, но нали всеки път дъждът е различен! Сега e уж на ситни капки, а стичайки се, те зазвучават като река. Светва и после гръм! Това е толкова логично, че Дара изобщо не трепка и го очаква. А въздухът е влажен и малко хладен - почти като милувка от някой любим или на нея  така ù се струва.

Ще си търси приятели в споменатия сайт. Реши го спонтанно, както би реагирала с реклама за храна, която виждайки я, хуква към хладилника. Ако устои на повика, фалшивият глад отшумява, но желанието ù за любов е истинско, а друга храна за него  няма!  

Ще флиртува - ще предизвиква чувства и ще дарява чувства. Да получава не ù бе  интересно, да очаква реакцията на другия е истинска тръпка. Няма нищо по- отегчително и неистинско от дългите разговори и ненужните обяснения между двама непознати. Красотата на думите е в тяхната кратост, трябва да има  свобода и фантазия в посланията. Това важи в случаите, когато не искаш да бъдеш изцяло разбран, другото е искреност, но тя тук в сайта за свалки  си губи краската.

Дара умее тези неща. Да съблазнява е качество изцяло  вродено у нея. Обикновено се усмихва или само поглежда някой в очите и сърцето на човека срещу нея се разтваря.

 Дали е безопасно въобще да започва и да зарадва някой, а и себе си, да подпали нечий огън и после да отмине или ще бъде най-добре никога да не докосва сърцето му, защото не е забавно да играеш с душите на другите, за които всичко има значение. Удоволствието от съблазняването виртуално или истинско е нетрайно и повърхностно и откровена лъжа, с която лъже единствено себе си, но за миг се заблуди и регистрира. 

 Посланието, което Дара вписа на първата си страница във веселия сайт,  е универсално - ”Хайде да се запознаем! Търся приятели, различни от моя кръг, защото смятам, че всеки е уникален и неповторим ”. Това не беше вярно, защото този факт сам по себе си не означава, че трябва да опознава и сприятелява  всички  наред, а и кой бе нейният кръг? Това впоследствие стана най-често задавания и коментиран въпрос. Така и не разбра каква е уловката с това послание.

 Избира си ник charming или чародейка. Отговаря ù, така че тук няма излъгани.  Хобита  не попълва, само ще си губи време.

Снимка засега няма, след време сложи и стана страшно, а   след приключването на авантюрата ù останаха 100 непрочетени писма.

 Маниаците кълват веднага:

- Ехоо, сладурче, къде си...

 - Някъде тук... - отговаря загадъчно.

Мъжът е от нейния град и за първи път някой се обръща към Дара със сладурче. Много ù е некрасиво, като си помисли, че така може да се обърне към всяка, но момчето е симпатяга и затова му е простено веднага! Тук няма да се възпитаваме, а да се забавляваме, успокои се жената.

Има нещо отшелническо  в новото  занимание и  не е задължително да е на някакво необитаемо място, за да се чувства като отшелник. Това е някакво нейно вътрешно усещане, което  има  сега, когато е  депресирана и дали общува на живо или в нета няма значение, защото се чувства еднакво нещастна.

В нета същата вечер се влюби. Много е лесно! Видя някаква  не съвсем ясна снимка (и по-добре), защото си дорисува  черти, настави върху тях характера мечта и сътвори лудото влюбване.

Писа, писа с всички неестествено дълго. Тя не говори толкова със собствения си съпруг, но тези не ù приличат на Здравко .

Дара е кръвопиец, но не кръв жадуват нейните усти, а любов. Да си измисляш такава е самотно изпълнение. А е напълно логично, защото нали всичко започва така. Трябва малко материал и... приятно прекарване на  най-новата мислена прожекция.  Декорите, разбира се, са само в главата. Те никога не могат да просъществуват, защото са от много крехък материал, който в прожекцията е здрав, а после от истинския възух някак се разпада и героят се преобразява и престава да бъде такъв по най-изненадващия начин. Те затова се наричат мислени герои, защото  трябва да си стоят само в своята среда. В противен случай бързо се лишаваме от тях и по най-безславния начин се слага  край на всекидневната  прожекция на нашия мислен филм.

Здравко се прибра. Всичко  от компа набързо  загаси и много важно, добре че бе той, ако не друго, поне  да прекъсне тия глупости.

- Здрасти, Дара! Как си...

- Защо?

- Нали много обичаш да те питат как си... Е... - повдига вежди и свива надолу устни.

- А ти защо се прибираш толкова късно?

- Ами, тука какво да правя, теб ли да те забавлявам...

Пуска Здравко ТВ на канала GTV  и се заглеждат двамата във филма.

- Тази артистка Сара Джесика – Паркър е много грозна.

- Каква е... грозна... Абе, я се погледни ти каква си грозна!

- По-хубава съм от нея – говори самовлюбено Дара, защото това е най-достойното  държание. Не е честно, да не приеме философски лицето, с което  се е родила. Красота – грозота, все едно едните са хора, а другите трябва да се чувстват животни. Това, че Здравко смята себе си за не особено привлекателен, е малко пораженческо. Това се възпитава и вече е късно за него, но всеки с нещо блести!

- Ами,  отиди да се огледаш в огледалото.

- Няма какво да се гледам, ти ако я видиш тази Паркър вечер след работа без грим, направо ще се изплашиш. А аз изобщо не се мисля за грозна и никога няма да си го помисля.

- Лелеее, аман от тъпото ти самочувствие, невъзможна си. С теб не може да се говори.

- Жалко! Успя да се скараш с мен заради една непозната, която така и няма да разбере колко мъжки си я защитил и да ти благодари.