ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Отключи, влезе бързо, безшумно, стъпваше леко, меко като еленче. Прииска и се да се смали, изпари, стопи, овладя се. Стъпвайки на пръсти, заключи много внимателно. Свали токчетата, дрехите миришещи на цигари и нежелана похот. Пъхна ги в пералнята в коридора. Не посмя да се изкъпе, ще вдигне шум, а това е нещото, от което всячески бягаше - бензин в огъня, спирт върху раната. Влезе в спалнята, мисли за всяко свое движение. Ясна мисъл и трябва сега, само едно погрешно движение и може да бъде фатално. Пое дъх, отметна плавно завивката, като мим в спектакъл, задържа дъха още, слагайки главата на матрака и остана така известно време напълно неподвижна, а после постепенно изпусна въздуха, като отвори устата, за да не издаде никакъв, ама абсолютно никакъв шум. Пак и се доповръща, няма да става, не трябва, рисковано е. Само дано не и стане много зле. Сърцето се блъска лудо във внезапно отеснялото му пространство. Дара сложи ръце върху корема, точно на пъпчето, върху слънчевия сплит. ...