Още една нощ, моята богиня стоеше в тъмното... още една нощ се страхувах да я заговоря... още веднъж сърцето ми спря, когато я видях в тъмнината, която обливаше нощта. Тя стоеше толкова спокойно, а очите и леко проблясваха на светлината на лампата. Тъмнината, която обливаше пространството около нея, като че ли ме правеше още по-любопитен да разбера коя е тя. Чертите на тялото й се открояваха от заобикалящата я тишина, имаше дълга и красива коса, не я виждах за първи път, но все така от първия до последния, когато я видех, дъхът ми спираше за миг и не можех да кажа нито дума. Така ми се искаше да я заговоря, да знам коя е...
Както всеки път, до нея мирно стоеше едро куче. Стоях, скрил се в тъмното и всяка вечер я наблюдавах. Тя се огледа и излезе от мрака, кучето бавно и спокойно вървеше до нея, беше облечена цялата в черно, не виждах ясно лицето й докато не зави зад ъгъла и не мина под една от уличните лампи. Тогава цялото ми тяло потрепна, разбрах, че е по-красива, отколкото си я бях ...