Една стара приятелка, но не много стара, събра багажа си за пореден път. Тя често го прави, но не твърде често, за да кажем, че е по навик. Обича да пътува, но не твърде много, за да има очи и да остане. Носи прилично количество багаж, но не ужасно много, за да не смеем да я наречем капризна.
Една приятелка, чийто багаж в момента изнасям, обича да я наричат „дива”, защото го приема за комплимент на фона на реалната ù твърдо утвърдена спокойност. Тази приятелка, която от утре е на път, обича да се променя привидно, защото го приема за страхотно на фона на уникално запазилата се еднаквост в сърцевината ù. Та същата тази се изнася за пореден път, защото твърде добре осъзнава онзи момент, в който някъде някой е казал...”Край”.
Една стара приятелка, с която се намерихме случайно, сега е на прага ми, но в посока вън. Никога нищо няма да ù кажа, нито ще я упреквам, защото знам, че не ме изоставя, а просто си тръгва. Понеже аз от своя страна имам куража да я наричам приятелка, то би следвало, ...