Момичето се прибра от университета. Предстояха и пет дълги часа до срещата. Не й се стоеше вкъщи. На кого да се обадя - тя прехвърли през ума си няколко телефонни номера. Сети се за Веселин. Отдавна не съм се виждала с него. Сигурно ще се зарадва. Вдигна слушалката и набра номера.
- Ало, ало! - дочу неговия глас в слушалката.
- Веселин ли е? - попита за по-голяма сигурност.
- Мария, ти не си ми забравила телефонния номер? - позна я веднага той. Не можеше да сбърка никога гласа й. Аз също мислех да ти се обадя и да поговоря с теб. Каня те на кафе.
Мария се зарадва на възможността да запълни дългите часове до срещата си.
- О кей. Къде?
- Каня те в квартирата ми. Имам хубаво кафе.
- Добре, Веско, ще дойда! - прие поканата тя.
Затвори телефона, повъртя се из къщи и излезе. Когато звънецът иззвъня, той вече беше загубил търпение. Изтича да й отвори. Мария влезе в стаята. От касетофона се носеше приятна музика. Парчето свърши и започна някакъв блус.
- Ще може ли? - попита с някаква плахост В ...