Тя го знаеше. Виждаше го. Нищо нямаше да е както преди, но надеждата не умираше в нея. Надеждата я крепеше. Някъде вътре в себе си го знаеше... Чувстваше, че всичко е по-студено, по-различно, по-непознато и отдалечено. Той не е по същия начин до нея. Той не я обича по същия начин. Той не я иска така, както преди. И го усещаше... Усещаше го, но не искаше да позволи на това чувство да я обземе.
И всичко това, защото го обича. Прости му изневери и грешки. Прости му лъжите, които изрече и продължава да изрича. Прости му всичко, защото така е правилно. Защото прощават само добрите, но не помисли ли, че вече е прекалено.
Да. Тя наистина е мила. Умна е. Не я мразя. Никога не съм я мразела. Има пълното право да ме ненавижда, защото с моята поява се разруши всичко, което е обичала и обича. Не отричам, че имам вина. Но тази вина не е само моя. Тя е и негова... Той ме допусна в живота си. Той ме търсеше и ме търси досега. Той е бил до мен и продължава да бъде. Той ме вдигна от земята, когато бях ...