Крехките създания се бяха настанили удобно в ложето си. Сутринта се отваряше бавно и се усещаха съзидателните лъчи на слънчицето. Бяха притихнали, не се движеха. Природните миниатюри обитаваха в прохладата на цветя и ароматни треви. Благодарение на природата те попаднаха в периода на еструс. А лудия импулс вече владееше не само главата, а и тялото.
В своето ложе едното създание беше повдигнало предните си крачета, свити и прибрани едно до друго, сведена надолу глава, събрани криле към тялото, приличащи на свещенически одежди. Истинска приета религиозна поза,за оформени като зелени, почти неподвижни клонки обладани с безкрайно търпение, особено важно в цикъл, какво молеше не се разбираше. Поверието носеше, че религиозната поза ги пази от врагове. Това беше Люка.
На клончето отсреща кацна плавно и безшумно, елегантно насекомо. Хамелионовaта му оцветка моментално се сля с околната среда. Доволен от свободолюбивото реене, летял на воля, той зае активно позата за отмора като религиозен жрец ...