Jun 28, 2008, 1:02 PM

Любовна история на екзистенцията 

  Prose » Narratives
1028 0 5
1 min reading
По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележимост се луташе напразно в ъглите. Всички птици бяха слезли на земята - да потанцуват с Мистър Браунстоун.
А ледниковият период в душите на хората беше започнал и те не обръщаха внимание на позлатените вишни. Беше прекалено тухлено и прекалено студено, за да може някой да вижда през герданите от стъклени топчета.
Плътна капка мед, напоена с пресни травми, размаза една табела с надпис
„Восъколеене,
бизнеспрогнози,
тройна огнена защита."
Аз бях между хората и просто си събирах цикли от водорасли, учебници по съвременен прагматизъм и малки кръгли букетчета от слонови кости. Хората сновяха в пространствата на собствения си егоистичен нихилизъм. Срещах ги неуморно. Понякога ги питах: „Защо всеки д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??