Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора аз съм сама, сама съм в своята тъ ма и тръпне сърцето, тръпне от страх, че няма надежда, няма изход от тази болка.Единственият миг в който няма тъгa е през нощта - в съня, когато заспя ти си с мен всяка нощ и всеки ден. Всичко е като преди и пламък в очите ми гори. Но защо нощта не продължи и на сутринта отново ме боли. Още един ден на тъгa и безмилостна болка! Ходя по брега и слушам вятъра. Той шепне твоето име. Пронизва ме и в мислите си ти се моля - "Прегърни ме"! Но ти не чуваш моя вик и нахлува студа в онази празнина, която остави ти. Тялото започва да изстива, но едничко място още там гори и това е споменът, това сме аз и ти. Студът пълзи и дори сърцето замръзва. Вече не боли, само сту ...