2 min reading
О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!
Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата и започна да бие на четири такта с максимални обороти. Започнах да се задъхвам като малолитражна кола на стръмно. Очите ми се разшириха подобно фарове на стар ЗИЛ, пълен догоре с чакъл. Устата ми се отвори, все едно е изпускателен клапан преди прегряване. Започнах целия да треперя, като че губя оборотите на празен ход. Исках да спра на място, за да се насладя на този миг, но спирачките на краката ми отказаха и се блъснах челно в теб. Как не се целунахме - устните ни се разминаха на една боя разстояние. Ти ми каза "Гледай къде ходиш бе!" и отмина, намръщена като предна решетка на БМВ Седмица... Останах запленен от гласа ти, който звучеше толкова мъркащо нежно, колкото бензинов двигател след смяна на масло и филтри. Дълго гледах след теб, попива ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up