Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“.
Допирът по свойски интимен с признанието „аз съм твой и ти си моя“.
Лекото притискане на ръка, за да кажеш „тук съм за теб“.
Дълбоката, уютна прегръдка да почувстваш, че „всичко ще бъде наред“.
Любовта без думи е докосване.
В душата.
© Надежда Тошкова All rights reserved.