ЛЮБОВТА БОЛИ
Студена декемврийска нощ. Вали сняг, затрупва улиците. Клоните на дърветата се полюшват. Вървя по правата алея и сякаш вървя в бездънен тунел. Всичко около мен е тъмно, сиво, без капка сладникав цвят, какъвто и да е той. Студеният вятър пронизва дрехите ми, но аз не го усещам... Усещам само болката в сърцето, която ти ми причини. Тя ме раздира. Болката от раздялата... Боли ме от това, че ще остана сама... Боли ме от това, което сме преживяли заедно. Тази болка се впива в мен и се скатава в някой тъмен ъгъл и се храни и с малката радост, която ми е останала. Любовта си отива и раздяла настъпва. Пред очите си виждам теб и всичко, което ти ми причини, изпитвах отново всяка твоя хлапешка постъпка, болката убива любовта. Бавно изстиват спомените. Чудя се защо толкова боли? Защо това се случва на мен? Защо? Въпроси изникват в съзнанието ми... и пак питам "Защо? " Едва ли се чувстваш и ти като мен, едва ли изпитваш това, което изпитвам и аз... Знам, казваха ми "Не се влюбвай, момиче, след всяка любов раздялата боли!", но не аз избрах това... Бяхме толкова щастливи заедно, но ти развали всичко. Преди сърцето ми гореше в огъня на любовта и настъпи времето, когато то вече е изпепелено. Няма начин, по който аз да скрия тази моя болка. Чудя се как се чувстваш с нея, дали тя те обича толкова, колкото аз те обичах? Пожелавам ви да бъдете щастливи. Надявам се да няма още някой със сърце разбито пак от теб! Няма начин, по който аз да скрия тази моя болка.
Сънва се. Виждам как слънцето изтрива образа ти от погледа ми. Но аз продължавам... вървя в безкрайния тунел... И тихо се сипе снегът около мен.